На баща ми
Живота ми да бъде огън-
това от тебе аз го зная.
Началото е,като пламък
и знам, че пепел ще е края.
Море голямо-мойта мъка,
а радостта е бисер в него.
За мене тесен е простора...
Утехата е в мойто его.
В сълзата ми кърви душата.
Повяхването ми е дълго-
цъфтенето ми беше кратко,
но мисълта ми е задълго.
А може би така и трябва.
Че всичко ще е твърде сладко
щом аз съм без сълза горчива
в живота-казано накратко.
Трудът-за мене-е потребност
и цел е утрешната мъдрост,
а задоволството-награда.
Лъчът е в слънчевата дързост.