автор: Rodenavlotos

„Жертваме живите, за да нахраним мъртвите”
/Калигула/

Разпънатите ни души ли е това, което
виси там върху онова Дърво на Юда?
Четвъртък е, нощта срещу разпети петък.
Обесиха ги, за назидание. Не стана чудото.
Не падна гръм. Не се отвориха небесните
врати. От трона на всевишните палати
светкавици зловещи не проблеснаха
и никой не ги свали и не изми краката им.
Останаха да си висят така до съботата,
минаващите да ги замерят с камъни
и точеха чакали и хиени зъбите,
а времето за страшен съд наставаше.
Светът умира да гледа кръв и зрелища.
Какво по пищно представление от тази,
обесена, запалена, превърната на пепелище
любов, сразена от езика на омразата.
Аве, Цезаре, отиващите на смърт те поздравяват!
Предизвестена е смъртта на гладиатора,
когато пръст надолу е обърнала тълпата.
А ние бяхме на арената, в средата й.