автор: Izabella

А ти не тъгувай,
мое диво сърце,
виж, ще ти запаля огън.
Ще ти попея.
Ще ти потанцувам лудо.
Ще те галя.
Ще те приютявам.
Ще те люлея в люлката на нежността си.
А ти не плачи,
мое онемяло сърце.
Мостовете на думите
се простират извън тях.
И ти не се страхувай,
мое оцеляло сърце,
виж, нощните звезди те целуват,
и самотата няма да е в луната ти,
тя ще е само като прелюдия за стих,
стих за влюбени.
И ти не търси,
мое тъмно сърце
светулките в мрака,
те са в теб,
вътре в теб
и те чакат,
по лунния път
на морето,
да тръгнете заедно.
Да скочим в дълбокото,
мое диво сърце!
Вече скочихме
във дълбокото!