автор: Ray_Jay

Хиляди пъти, Твоето име мълвях, хиляди пъти тя искаше да умира... Хиляди пъти я спирах!
Хиляди пъти я за ръката държах! Хиляди пъти, не знаех къде се намирам... Хиляди пъти исках да си замина, хиляди пъти, исках да се оставя на нея и да забравя за Себе Си! Хиляди пъти, търсих Те, забравяйки Кой СИ ТИ. Хиляди пъти "крадях", "умирах" и "убивах" Теб, чрез нея... Хиляди пъти, тя беше по-силна от Мен, от Теб, взети заедно! Хиляди прищраквания, които тя "скриваше" зад нормалните обяснения...Човешки...
Хиляди пъти, изпитвах Теб чрез нея. Хиляди пъти Ти Мен изпитваше, оставяйки да Те забравя, за да видиш, дали при всяка наша среща-ще те позная. Когато Те познавах, обаче, Ти отдръпваше ръка, оставяше ме сама... Нея оставяше! А аз вътрешно се раздирах и ридаех... Ревах, плачех и те търсех... Боже, колко ми липсваше! А Ти винаги беше до мен!!! Хиляди стъпки, безшумни, безмълвни бяха около мен, когато Ти се появеше... Но аз пропущах ги, защото тя никога не искаше да знам, че Ти си наоколо... Защото знаеше, че щях да я изоставя и да Те прегърна, и никога не пусна!!! Всъщност, Кой да изоставя? Пък и ти, отказваше ми това "вкопчване" в теб... Искаше Аз да имам своя живот, ти твоя...
Два различни свята, обединени от Един! Но аз откъде да знаех ми кажи? Като слепец, блъсках се в шкафовете и вратите, падах, и ставах, в тъмнината... Но не се отказах! Знаех, че тя е инат, но аз съм по-голям и от двете, взети заедно... Познаваш ме. Иронията е, че Аз не познавах Себе Си! Чрез нея се само-опознах...
Но дотолкова повярвах, че съм нея, че забравих Теб! Прости ми би написала тя, но аз само ти казвам Сполай, Скоро ще се видим! Изправяйки се лице в лице с Теб-хилядите м/Мои молби ЩЕ БЪДАТ ЧУТИ! Знам, че няма връщане назад...
Но аз нямам и желание да се връщам. Къде? То, никога нямало е напред и назад... Никога нямаше това, което създадохме с Теб, чрез нея! Ти си Аз, Аз съм Ти. Но там, отвъд тия неща и безсмислени думи-съществуват тя, и "той", които ни разделяха... Твърде, дълго време!
ВРЕМЕ Е ДА ТЕ ИЗВИКАМ ЗА ПОСЛЕДЕН няколко пъти ПЪТ! Време е тя да умре, но знай, че Мен ще ме боли, чрез нея... Ще предпочита тя хиляди пъти да умира, така, както А/аз, хиляди пъти те виках. Дръж Ме, защото тя, ще опита да ме откаже, но знай, че Аз вече избрах... Ако ти ме "държиш", знам, че никой и нищо, дори тя, няма да може да ни раздели, сливане... Защото нея я няма... Хиляди пъти, събирахме парчетата, а сега ще ги обединим... Докато тя вярва я някои илюзии все още, разбий И ги всичките... До последната! За да може Аз да се родя... Време е!!! Разбираш ли? Време е всяко да си дойде по местата... Недей, и позволява да изиграе някои неща, да заблуди и Двама Ни, та, и нея самата, че нещо се е случи, докато е само в "нейната/(Моята) глава". Тя на нейното (място), Аз на това, което Винаги съм бил, но не знаех и и позволявах, тя да разиграва коня... Който съм Аз или Той е част о мен, ще видим! "Човеко, познай Себе Си!" Добре казано! Време е!
Ще видим и тримата, ние-Аз, тя, Ти! Време е!