автор: prizracheto

Сринати видях мечти безкрайни,
непорочни бяха, като есенния дъжд.
Сливаха се с мене, толкова омайни,
но се срути всичко изведнъж.

Не ме прегръщаш щом заплача,
нима фалшива съм за теб?
След стъпките си бавно влача,
едно изстинало сърце.

Във мрачна нощ с мечтите се сбогувам,
с една измъчена душа.
Не мога вечно да те търся,
сред тази непрогледна тъмнина.