Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pazarluk
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13933

Онлайн са:
Анонимни: 417
ХуЛитери: 0
Всичко: 417

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2021 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаРазмисли над една душа
раздел: Разкази
автор: ipsidixit

Душата, която озадачава, лесно завладява мислите, а понякога - и сърцето.
Познавам една, която винаги е провокирала всички около себе си със смесицата от крайности на съзнанието и умереност на действията, които всичките й петима-шестима познати биха окачествили като "бездействия", ако нямаха едно на ум, че тази същата душа е направила за тях повече, отколкото всеки друг - показала им е как да печелят невероятност, без да очаква нищо в замяна.

Когато беше на двадесет, имах неблагоразумието да я виня, че не зачита приятелството, при което ръцете от плът и кръв се разтрепериха и след едноминутно заекване успя да каже, че не може да води подобен разговор, защото ще й бъде за първи път. И си тръгна. И аз си тръгнах, но с ясното съзнание, че няма по-зла душа от добрата. Така познатите й станаха четирима-петима. Но дори и да обожаваше до болка статуквото, не им позволи да се месят в личния й живот и когато я питаха защо ме е наскърбила, тя ги стопи до един-двама.

Много лесно се стряскаше. Седеше в кафенето и гледаше в една точка, кипяща от безинтересност, а когато някой речеше да завърже разговор с нея, първите думи я караха да подскочи на стола, като в последвалата олелия не се чуваше неравномерното туптене, пулсиращо в съзнанието й... А в редките случаи, когато нямаше олелия, туптенето не се разбираше.

По принцип беше спокойна и усмихната. Обичаше интригите и когато беше насаме с мен в някое затънтено кафене, не пропускаше възможността да позлослови за някой почти непознат. Но правеше много неща по принуда; например – приказваше. Тогава беше на осемнадесет и обичаше боулинга в “Галакси”. След една година стана на деветнадесет и нямаше време за подобни игрички, но все още я обожавахме. Пийваше. Научихме я да пуши, за което ни изказваше дълбоки благодарности.

Винаги ме е карала да се чувствам гузен, когато съм до нея, но веднъж почувствах топлина. Не помня какво попита, но й отговорих, че я обичам. Тя учтиво ме покани в тоалетната на кафенето, затвори вратата, лепна ми звучен шамар, отвори и си излезе. А аз стоях като ударен. На следващият ден, в същото кафене, ми призна, че ме признавала за човек и щяло да ми мине.

Прекарвахме с дни в търсене на нови кафенета, разговори на всякакви теми и погледи с усмивки. Но тя беше веща в отбягването на чужди погледи. Когато ходеше по улиците, гледаше в земята; ако някой минувач я погледнеше, тя бързо отместваше поглед към часовника си и по този начин би била най-точната личност, ако не забравяше да върне времето назад, когато беше нужно. Носеше дънки; понякога – къса поличка, но се чувстваше най-удобно в пижама и твърдеше, че копнее винаги да е заспала, за да сънува. Явно сънуваше и често споделяхме сънищата си на сутрешно кафенце, но така и не разбрах кои от нейните бяха сън и кои – реалност. И така станахме на двадесет.

Вече сме на двадесет и две, и от две години не сме си говорили, като преди това се разбрахме, че сме жертви на моето достойнство и нейното бездействие, но всъщност и двамата знаем, че единствено суетата ми е виновна, което отново ме кара да се чувствам гузен. Негонена, бяга; аз - също, воден от шубе и егоизъм. Затуй, залитам по други сънища – по-красиви и свързани с по-малко емоции, но веднъж седмично се отбивам при по-осведомения от един-двамата й познати, за да попитам как е. И разбирам, че не се е променила – нищо не даваща, нищо не търсеща и невероятна.


Публикувано от BlackCat на 31.10.2004 @ 10:41:22 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   ipsidixit

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 7


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

23.06.2021 год. / 02:38:06 часа

добави твой текст
"Размисли над една душа" | Вход | 3 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Размисли над една душа
от sradev (sradev@wp.pl) на 31.10.2004 @ 10:53:27
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
da


Re: Размисли над една душа
от Merian на 31.10.2004 @ 11:04:42
(Профил | Изпрати бележка) http://lightfull.hit.bg
..чудя се какво да кажа, че да не е банално...едни поздрави ще свършат работа...но не изчерпват впечатленията ми от тези размисли
!!!


Re: Размисли над една душа
от ipsidixit на 01.11.2004 @ 10:40:03
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря за поздравите - ще й ги предам някой ден, ако не ги прочете сама, на което се надявам.

]


Re: Размисли над една душа
от Apokalipsis на 17.11.2004 @ 13:00:48
(Профил | Изпрати бележка)
Тая душа, тая душа. . .
Хубаво е да си имаш едно такова откровение, което да размива границите между реалност и сън. Хубаво е и да си говориш с това откровение, иначе губиш идеята за светоусещане, което ти дава принципно.
Поздрав!
Искрен;)


Re: Размисли над една душа
от ipsidixit на 17.11.2004 @ 13:25:58
(Профил | Изпрати бележка)
Прав(а) си... Откровенията често служат на егоизма или лудостта при границата между сън и реалност - любовта...

]


Re: Размисли над една душа
от Obgru6tane на 17.11.2004 @ 19:42:40
(Профил | Изпрати бележка)
Apokalipsis, be6e napulno prawa. Radwam se, 4e we4e poznawam imeto ti, Ipsidixit, w twoe lice otkriwam ne6to, za koeto tur6uwah naposleduk:).

]