автор: Solara

Залутан в лабиринта от съмнения
сърцето ослепяваш осъзнато
и брайлово опипваш, търсейки
сечения на геометрията на душата
Неутолима жажда те измъчва
Лекарство с етикет „Надежда”
в минутите на тихо съзерцание
смирява изнурената ти същност
И притъпява болката, прощавайки
на времето палач на дните ни
глътката дребни разочарования
заседнала отляво на гърдите
Изправени отново сме на старта
в тъй непонятна, луда надпревара,
моя любов, докрай да отрека те,
заради вкуса да те спечеля пак