 |  Дръвче.
Поставка. Камък. Самота.
Армиране.
Сандъче съзерцание.
Градинка Дзен -
с онази красота...
в която се смълчава и страданието.
...
Настъпва свечеряване. Вали.
По камъчките - сълзи. И промяна.
След острото докосване боли,
но...
е смисълче,
до него да остана.
Публикувано от aurora на 14.11.2012 @ 08:28:10
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 9
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Бонсай" | Вход | 13 коментара (30 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Бонсай
от ATOM на 14.11.2012 @ 08:54:31
(Профил | Изпрати бележка) | по-ритмично звучи:
но...
смисълче е,
с него ще остана. |
]
Re: Бонсай
от daro на 14.11.2012 @ 09:35:17
(Профил | Изпрати бележка) | била си...и оставаш смълчана в красотата - това ли?:)
...а, който харесва дървесината на ореха,
да си скове скрин за реликви-спомени ;)
|
]
Re: Бонсай
от mariq-desislava на 14.11.2012 @ 09:42:02
(Профил | Изпрати бележка) | | Пък после моето било бонсай, а ей го туй си е точно джуджанесто дръвче, с клони, разкикерчени във всички посоки.:) |
]
Re: Бонсай
от doktora на 14.11.2012 @ 10:13:28
(Профил | Изпрати бележка) | ... само силно сензитивен човек, може да усети и предаде това в стихове, Мигле...а те са прекрасни...и не са за "Други", са си чиста поезия, защото:
"Прекален светец и Богу не е драг", знаеш поговорката хех
Послепис.
Марко Семов, Бог да го простИ... когато написа книгата "За Япония като за Япония", аз пък аз взех че я прочетох хех , е бил "втрещен" от две неща, и не само две... когато разхождайки се по улиците на Токио, за първи път, видял:
...как възрастна японка изважда от чантата си малко шише с минерална вода и полива едно дръвче, на метър и половина от тротоара, на пилонче...това било бонзай...и той потреперил...и усетил ужасяващото чувство...!!! как тези японци от едно велико дърво с годините смалили и замразили... в дръвче.;)
Док:-)
|
Re: Бонсай
от secret_rose на 14.11.2012 @ 11:10:23
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Ех, Док.. Не съм била още в Япония, но се надявам да ида. Последно време само японски градини са ми в главата, най-вече заради принципа на построяване и изкуството на съзерцанието. И да взема да осакатя две растения, превръщайки ги в бонсай, макар едното да е десет годишно и какво ли не е преживяло вече. Началото бе красиво, но оформянето на един истински бонсай продължава поне 30 години. 30 години ще ги измъчвам, ако живея толкова. А докато ги режех, армирах и скъсявах корени буквално усещах болката им... после седях до сутринта с тях да им се извинявам :)
Никога повече няма да създам бонсай. Иначе стиха бе и за друго.. |
]
Re: Бонсай
от secret_rose на 14.11.2012 @ 11:13:34
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | | И по тази причина предпочитам Дзен градините. Три черни обли камъчета върху бял пясък с очертани кръгове около тях. Толкова трябва да са хармонични, че когато на най-горното камъче падне дъждовна капка, да се разпръсне равномерно по кръговете, както става в езерцето :р |
]
Re: Бонсай
от doktora на 14.11.2012 @ 11:33:35
(Профил | Изпрати бележка) | Да, мила Мигле...много добре зная, че стиха ти е за Другото.
Ех, прости простия хех
Дзен...капката вода...камъчето и светлината отразена в пръските от нея!
И тишината след това...:р |
]
]
Re: Бонсай
от zaltia на 14.11.2012 @ 19:58:32
(Профил | Изпрати бележка) | Капчици красота...
Поздрави Меги! |
]
Re: Бонсай
от Meiia (meiia@abv.bg) на 14.11.2012 @ 20:04:04
(Профил | Изпрати бележка) | Смисълче и Смисъл-ът. ...
Защо ли ми се струва, че всички сме като едни непредизвестени бонсаи?!...
А защо да не сме направо и колкото се може по-напряко Първоизточника?! |
Re: Бонсай
от secret_rose на 14.11.2012 @ 20:11:37
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | | Неведоми са Му пътищата... някои сме бонсаи, други сме лиани, трети - хищници, месоядни, сенколюбиви, кактуси, какви ли не - все Божи създания. Понякога обаче един мъничък с-мисъл (смисълче) ме задържа до някого. А бих останала в близост единствено без с-мисъл... |
]
Re: Бонсай
от Meiia (meiia@abv.bg) на 14.11.2012 @ 20:19:32
(Профил | Изпрати бележка) | един мъничък с-мисъл (смисълче) ме задържа до някого. А бих останала в близост единствено без с-мисъл...
----------------------------------------------------
E, това вече ме дезориентира!
Нещо като търсене ( и не съвсем намиране) на основания за Безусловната любов. |
]
]
Re: Бонсай
от rainy на 14.11.2012 @ 20:36:58
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Ужасявам се от бонзаи. Още от разказите на Марко Семов, а после и от сетивността ми. И на живо ме потресоха. Дръвчетата. Уникална красота. Но смачканост. Кошмар... Да не видя, да не чуя.
Дай Боже всекиму смисъла, който да му дава сили да преодолее такава болка. Аз го не мога. Вече... |
Re: Бонсай
от secret_rose на 14.11.2012 @ 20:45:01
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Много противоречиви чувства извикват и в мен вече... след като се докоснах пряко. Преди само им се радвах.
Но за един умиращ Бенжамин например единственото спасение понякога се оказва техниката бонсай. А и те цъфтят, растат, плододават.. някаква утеха е, може да означава, че все пак се приспособяват и извън стандартните условия. Стиха написах заради асоциацията с човека, Рейни... |
]
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 731
ХуЛитери: 2
Всичко: 733
Онлайн сега:
