автор: lordly

- Кво си са ухили, кат да се спечелил рекордния джакпот – пита ме оня любопитният, от съседния вход.
Друг път го подминавам, но сега:
- Ега ти кефа, да го начукаш на някой смрадливец, особено, ако ти се е правил на голям и най-вече, ако ти е бил мечки, цънки, скубаници и други разни.

- На теб ли бе комшу – влиза ми в тона онзи.
- Не, ама с тази светла мисъл в главата ще си легна и сигур дълго време няма да заспа от кеф. Слушай!
Моя, малкият, като смени паралелката в пети клас, завари един, вече над 16 години. Отначало му се видял герой: пие, пуши, татуиран и казвал, че момичета бил опитвал бол. Виждал съм го, не беше много едър, но агресивен и за нищо налитал на бой.
Имали го цели клас за кумир, до оная вечер, когато след училище завардили моя и с още един бабаит го затътрили при местния златар да му свали от ухото златната обица, дето леля му беше я дарила. Ако се опънел, щели да му я откъснат от ухото.
Едвам склоних детето да даде показания. После следствия, съд и оня го прибраха за три години, било рецидив. На излизане от залата ни се озъби и се почукваше с юмрук по брадата.
Аз тая работа я бях позабравил, до вчера. Идва си снощи малкият от училище, нали е първа година в Строителният и един ухилен такъв, ербап: да вземе оня да го причака, ама нашият само веднъж го тупнал и го приспал.
После ми призна: 3 години парите дето в испански курсове финансирам, за фитнес и карате ги давал.
Аз наборе, изначало се ядосах, ама после си мисля „с тоз келеш, ако и да знаеше испански, щеше ли моя изтърсак да се оправи, а”?