автор: petar82

Не мога истински да се видя себе си
жалко ако аз дразня някого
но в момента се дразня от всичко наоколо почти:


сякаш рядко някой е себе си около мен
и аз ли съм така без да се усещам?
какъв апокалипсис би било
сляп човек пръскащ слепота.

дразня се от почти всичко наоколо
рядко чувам 1 дума на български език
която да не е заблуда или откровена странност
идваща от където и да е другаде но не и от нашето истинско общество колко идиотско е че не се чувам и себе си

не знам как да го обясня
навсякъде само изкуственяк и лъжа
и спасението е сякаш само в едно тъпо живеене в настоящето

човече, това не е живот
живот е истинското
колко е страшно да пръскаш тъмнина

страшно и тъжно

и наоколо е само лъжовна светлина
поне да беше мрак
а то е пълно с лъжовна светлина

сякаш истинския живот
се бори
отвсякъде с всякакви лъжи

как не искам да съм и аз откъм идиотизма

как искам да съм от потъпкания
от забравения

за една молекула въздух

защо се случва това?
какво става хора?

къде е истината?

защо така я мразим?

ако не я мразехме,
нямаше да сме толкова странни.

и във всичко това участвам с пъчене и аз.

копнея

знам че е още жива някъде

нашата топла

мила

хубава

истинска

вие ще кажете какво.