автор: Kangalov

Предчувствие,солена болка,самота.
Игра на думи без ирония,игра на чисто,
пред тиха сянка на безлична красота,
която ме изгаря,тъй както утрото лъчисто...

Душата ми се сля сред падащи листа,
усетили дъхът на ледената Хала,
прегърнали земята,погребали страстта,
на мнимата любов под пелената бяла...