автор: rosina

На смядовски диалект


Понякога, да ви кажа,
много вярвам на любовни слова.
То, щоту си мисля, че всички са като мени
и не живеят с тая пуста лъжа.

Викам си, то душата ми, нали си е моя,
никой не можи, ей тъй, да ми я вземи.
Няма за кво да се раздавам, все на тоя,
дето за мени, хич не му дреми.

Скоро ми дума:- Защо да си горя ръцете,
като си имам маша?
После цигарка си палва, кръстосва ръцете
и съ прай пред мене на директор така.

Иска многу да мъ командва, милия,
щот мъ мисли за проста,
ама аз не му съ връзвам,
бягам все на моста.

От там си гледам, как тече реката
и си казвам: Не плачи!
Тази песен ти е до болка позната,
може да те откачи.

На края вземам си една поука,
помолвам си я за късмет.
Отивам в къщи, сипвам си порядъчно ракийка
прая си салатка, ама с повечко оцет.

Това да ви кажа, много ми помага,
нищо, че си пийвам като мъж,
после знам, че заприличвам на бродяга,
ама ставам по-силна, ха ела сега, че ме дръж.

Маша съм му била, шъ има да взема,
нито някога шъ стана робот.
Може да съм вече дърта кобила,
ама шъ си живея аз, моя живот.

Щом не мъ оценява,
няма нищо по- вечи да му дам.
Надалечи шъ изчезна и шъ мъ прощава,
да видим, кво шъ прай като остани сам.

Други балъми да си намери
да му чистят, готвят и перат,
докато съ прай, чи търси далавери,
щоту иска да е и богат.

За туй решила съм, шъ стана бизнес- дама,
от горе до долу шъ съ обличам - шик.
По презентации, ей тъй на, щъ си ходя,
имам ли парички, няма да надавам вик.

Всичко многу бържи шъ научи
туй, което без пари му върших аз.
Той е тарикат и знам, ако му и плащам,
като писенци щъ си стои у нас.