Опакована в нощница чиста,
завъртях се в поточната лента.
Аз история бях там на листа
в този свят безпрецедентен.
Двете лампи ме гледаха строго,
на ръцете ми търсеха вени,
пациенти минаваха много,
в паметта почти вси изличени.
Аз коя съм, какво предстои ми?
Аз съм късче месо, ще ме режат.
Няма истини тука незрими
всеки труди се бързо, прилежно.
И упойка и липса на време
и от тялото липсваше нещо,
още малко унесена дремя,
твърде слаби са моите плещи.
А отвънка ме чака живота,
в две очи любовта отразили,
във света тъй голям и самотен
те ми дават и смелост, и сили.