Похапвал гарванът с наслада
и чувствал, че повяваща прохлада
му вее леко по перата,
когато тук, наблизо от гората,
изкочила уплашена лисица
и носела в лапата паница:
- Ах, гарване, подай ми малко
от яденето, че е жалко
да ходя гладна и пребита,
а трябва тук да се опита
да си поделим месцето,
че двама, там където
си помагат все задружно,
ще бъде пак навярно нужно
и аз в беда да ти помогна,
та твоя мъка да възмогна.
- Така е, Лисо - казал гарванът засмян.-
Но твоят глас е тъй припрян,
когато аз на тебе ти помагам,
а искаш и храната да залагам.
И този път ти давам хапка,
но първо донеси вода по капка!