автор: Izabella

Когато мекотата на очите ти
притисне ме до онзи хладен ъгъл
и повече не мога да избягам
от факта, че те искам безразсъдно.
Безпаметно, безвременно и бездиханно
денят отстъпва и е някак тихо,
и впити дланите ми
в дива вулканичност,
попиват в твоите
и световете преотркиват.
Излитат всички сини пеперуди от душата ми,
изригва лилавата нежност на нощта
и се изгубвам
после се разнищвам,
и се разплисвам,
и се уча
да летя.