автор: Rodenavlotos

Но пъпната ми връв се е развързала
и съм загубила контакта си с утробата,
към светлината още докато съм бързала,
а сторила съм крачката към гроба.

Така ли всъщност Господ ни наказва
за непонятното човешко любопитство?
Защото някой някъде бе казал,
че то изяжда търсещите истина?

А аз съм от онези, неразумните,
които винаги те питат: „Накъде си?”,
за да поемат на обратно друмите,
в които отговорите са лесни.

И заради тази моя непрактичност,
за отказа на нуждата от рамо,
осъди ме светът на необичане,
защото този свят бил свят за двама.

Вървя към края, става труден пътят,
започва вече да ми се привижда двоен
и се надявам тайно някой да пристъпи
към мен- да ме подкрепя на завоите.