Сънищата ми,
които нощем тихо стъпват,
сенките попиват,
като призрачно сияние в мъглата
сълзите ми с нежна длан изтриват,
мислите ми,
търсещи очакване,
болка и копнеж в косите ми преплели,
дните ми изпепеляващи
и превръщащи душата ми
в клада за самата мен,
радостта ми
от неуловимото докосване
на миговете щастие,
трепета,
до бяло нажеженото присъствие
на нещо съдбоносно
и изгарящо облаци от страх,
години самота,
стихията,
бушуваща във мен без угризения,
полета
над бездната от предразсъдъци
и мнителност,
щастието и горчилката,
мечтите,
изкушението
да опиташ забраненото,
магията на любовта,
вихъра на чувствата ми,
разпиляни като песъчики
някъде в безкрайността
на соленото мълчание,
мъдростта на опита,
натрупан с грешките,
искрящата същност на истината,
бурята на огнедишащите страсти,
отровата на съмненията
и разрушителната ревност,
дявола и ангела,
събрани във едно,
грешницата и светицата -
в една жена...
Ето ме -
пред тебе -
истинска.