автор: Rodenavlotos

Затънах пак в наркозата на думите,
на страшната зависимост да пиша-
поддадох се отново на безумието
и дишам, дишам , дишам, дишам...

А мислех вече, че съм излекувана
от тази пристрастеност на душата.
Че свърши вече с нощното будуване,
че се измъкнах от капана на блатата,

засмукали ме в лепкавата тиня
на самоанализи, дълбаене във чувствата,
отричане, че синьото е синьо
и да живееш простичко си е изкуство.

И ето пак се разтреперват пръстите ми,
но не над бял прах, а над бели листи
и ще си нося явно, като други кръста,
и в тази си зависимост ще се пречиствам.