автор: vaterlo

Следи от някогашна хубост.
Следи от някогашна слава.
Не катедрално, а цървулено
в България се остарява.

Така захвърлено и кално.
Така невидимо сред другото.
Достойнството не се прощава -
тук равносилно е на лудост.

На малка капчица във ада,
която се е осмелила
да помечтае водопади.
И обвинена е в насилие.

И всеки ден се устоява
във геноцидна епопея.
В България да остаряваш?...
Ако изобщо се старее,

ако спасително инсултно
смъртта над теб не се смилява,
не катедрално, а цървулено
в България се остарява.