автор: apostola

Разроши си косата
вечерната луна
и стигна до вратата
на Обична жена.

С ръка ме тя повлече
по лунния й лъч.
Да тгръгнем надалече
без ропот и без глъч.

И там да се полюбим
в косите й дори.
От страст да се погубим
под слънцето в зори.

И тръгнахме нагоре
по този лунен път.
Но той се скъса горе
и стана кръстопът...