автор: roza1

Изтлява огънят в косите на дърветата..
Страстта се рони, като кехлибар.
И всеки следващ дъжд ще ги оголи
като любов единствена - на мускетар..

Потръпват пръстите на вятъра
разресват пламъци и дим...
Мъглите пеят своя хладна песен
с тела обвиват топлия комин..

А някаква любов се щура гола
от рано под дърветата мете
сълзи и пепел, ласки, думи...
На зимни хора огън ще кладе.

Ани Николова