Ще изкадя една лула тютюн.
Или ще пийна някъде три бири.
Ще гледам – на отсрещните баири
как есента разпряга жълт катун.
От Витоша към мен ще вейне хлад.
И аз – нали съм с циганска душица,
ще ти открадна сенчица на птица –
преминала над стихналия град.
Ще те накича с есенни листа.
И ще те крадна – фея в листопада –
навремето тъй Атина Палада
отмъкнах от Акропола в нощта.
Дръпни си от луличката ми дим? –
щом спреш при мене на Петте кьошета.
А сетне – две щастливи циганета –
със табора в небето ще летим!
Ако и тази нощ не дойдеш ти,
аз ще запиша в черната си книга –
като безшумна циганска талига
животът ми без теб ще отлети.