автор: nikikomedvenska

Със малка рокля влизам в твоя сън,
усещам как сърцето ти препуска
като жребец! И търси път навън
към кървавочервените ми устни.

Със малка черна рокля съм, а ти
съвсем забравяш спящата съпруга,
защото (нека Господ ми прости)
по себе си не нося нищо друго.

И уж е сън, а дъхав като цвят -
почти реално в тебе се преливам
в един безумен паралелен свят,
където всички сънища са живи.

Докосвай ме, изгубил дъх и ум!
Изпивай ме! Със поглед ме изпивай!
Да! "Малка черна рокля" е парфюм...
И ароматът страшно ми отива!