автор: Rodenavlotos

Той беше единак-
от набезите му трепереха къшлите.
Пристигаше по мрак,
за миг прегризваше гърлата на овците
с единствен скок
и се изнизваше невидим сред мъглата.
Той беше зло
и трябваше да се изтрие от земята.
Капани правехме,
спотайвахме се нощем по пусиите,
а той бе гладен
и зъл и бяха изравнени силите ни.
Бях още млад
надъхан, непрощаващ и безмилостен,
и безпощаден,
и жаден за възмездие и справедливост
и този вълк
превърнах мислено във главния си враг.
По хълбок,
лежах със часове, настръхнал в мрака,
със пръст на спусъка.
И погледът ми се размиваше от гледане.
Предвкусвах
завършека и пировата си победа.
Дойде студът,
не вярвах вече, че нещо може да се случи.
На тесен път
лежах в гората и мръзнех като куче.
Нощта бе снежна
и лунна, видях вълка как любеше вълчица,
подпрял я нежно,
толкоз нежно, че бяха се смълчали птиците.
Бе тъй отдавна,
си казах, когато жените по този начин вкусвах
и бавно,
много бавно ръката ми оттегли се от спусъка.
Изтекоха лета,
но винаги, когато любя, пред зениците ми
стоят вълка
и стихналата от желание вълчица.