автор: Rodenavlotos

Емоциите ми, една след друга, умират в мен,
обагрени в червено, виолетово и синьо.
Топи се дъгата ми в залязващия ден
и постепенно заприличвам на картина

останала без цветове и само сивкав фон.
Червеното на огнената страст,
на силата, на жаждата ми, онзи тон
на доминиращата женска власт,

чрез който себе си и другите изгарях.
Оранжевото ми замина- глупав цвят,
на лекомислие, безгрижие, забава,
не питащ никога кой кум, кой сват.

Отиде си любимото ми морско синьо
спокойствие и тишина, и хладен разум.
Сега е пак спокойно в мен, ала пустинно
и търся хора покрай себе си, ала напразно.

Изтляха топложълтите приятелства,
нехранени от мен, ненапоявани
и обяснявани със обстоятелства,
а просто плод на моята забрава.

И кой да дойде да полегне в мен
сред тишината и уюта на зеленото,
когато в есенния ми обрулен ден
и сетните му цветове са разпилени.

Изследвам новата си същност на стената
на равновесието- вече твърде крехко
и за да изглеждам още част от светлината,
замествам липсващото с ярки дрехи.

И нужна е онази непонятна страст,
на нечий, надничащ зад дъгата свят,
да срине седемцветното всевластие
и ме открие в осмия невидим цвят.