автор: osi4kata

Автор - A.W.Reed
Превод – Румяна Симова


Далече, далече - по средата на великия океан, плуваше малък вързоп от водорасли. Издигаше се и се спускаше по вълните, над него крещяха огромни, гладни морски птици.

Съдържането на вързопа беше бебе, стегнато и повито в косите на майка си. Водораслите го бяха намерили, хвърлено в океана и решиха да го обгърнат, за да го предпазят от гладните и кресливи морски птици и от ужаса на дълбоките води. Това бебе беше Мауи, малкият Мауи - петият и нежелан син на Таранга. Таранга го беше родила преждевременно на брега на океана, беше го повила стегнато в косите си и го беше захвърлила сред вълните, защото тя беше в напреднала възраст и имаше вече четирима сина.

И ето на - вързопът с Мауи се плъзгаше по вълните и се носеше към брега. Когато последната вълна го изхвърли на песъчливия бряг, всички пясъчни мухи го налетяха и птиците закръжаха заплашително над него. Мауи започна да плаче, защото водораслите около него изсъхнаха и пясъчните мухи достигаха нежната кожа на тялото му.

Горе , на скалите, беше къщата на Великия Тама от Рая, който чу бебешкия плач и хукна към брега. Щом стигна до малкия вързоп, Тама разпови бебето Мауи - първо от вече изсъхналите водорасли, а после от лъскавите черни коси на майка му.

Тама взе грижовно в ръце посинелия от студ Мауи и го отнесе в къщата си, където му върза люлка на таванските греди, близо до огнището. Малчуганът се усмихна с беззъбата си бебешка усмивка и размаха щастливо ръчички..

Това беше първото приключение на Мауи, когото дружелюбните водорасли спасиха от смърт и който беше намерен от Стареца, живеещ на границата с Небето.

Докато растеше, Мауи научи много неща от стария мъдър Тама - небесния път на птиците и техния език, ловкостта на рибите, игрите на децата и мислите на възрастните, седнали вечерно време пред огнището.
Мауи порасна на височина и опозна съществата, живеещи в гората. Усвои магия, с която ги направи свои приятели. Най-накрая той научи къде живее майка му.

– Сега е време да ида при моите хора, - каза той на Тама един ден.
- Добре - отвърна тъжно Тама. - Ходи при своите и остави стареца, който те научи на толкова много неща . Ти ще извършиш много чудеса, Мауи! И само един ще бъде този, който ще бъде способен да те спре. Ти ще имаш много приключения и последното от тях ще бъде най-великото, макар че ще загубиш в тази битка. Не, синко, няма да ти кажа за какво става въпрос. Тази последна битка ще бъде за твое добро, няма значение, че ще я загубиш... Ние всички я губим, сине, но ти няма да бъдеш забравен... Сега тръгвай бързо, Мауи! Светът те очаква.
И Мауи хукна през пясъчните дюни...

Първа среща на маорския полу-бог Мауи с братята му и майка му

Маиу хукна през пясъчните дюни, после изкачи хълмовете и накрая се спусна в дъхавите треви на равнината. В далечината забеляза къща, от чийто комин като тънка къдрица се виеше струйка дим. Мауи почуства с костите си, че това е домът на неговата майка.
Здрачаваше се, когато хлапакът стигна до къщата. Мауи не се плашеше от мрака. Вървеше напред и си тананикаше песента на птиците. Когато наближи къщата, той погледна през прага и видя огнището през кълбетата дим, излизащи навън. Шмугна се вътре незабелязано и седна зад един от братята си. В това време майката му се обърна към синовете си и им каза:
-Момчета, ставайте да танцуваме. Мауи-таха – първият, Мауи-рото – вторият, Мауи-пае-третият и Мауи-уахо – четвърти поред! Всички сте готови за танц, нали?
Тогава мъничкият Мауи стана и излезе от сенките.
-Аз съм също Мауи! – представи се той.
-О, не! Ти не си Мауи. Всичките ми синове са тук и аз току-що ги преброих - отвърна майка му.
-Аз съм Мауи – настоя момчето. Ето, това са моите братя и аз знам имената им – Мауи-таха, Мауи-рото, Мауи-пае и Мауи-уахо. Сега дойдох и аз и съм Мауи Малкият.
-Никога преди не съм те виждала – отговори Таранга, докато братята му гледаха с недоумение – Не, ти не може да си Мауи, малък страннико. Откъде идеш?
-Аз идвам от морето. Вълните бяха моята люлка, рибите и птиците се биха кой да ме изяде, но аз бях повит в лъскавите и здрави коси на майка си – каза Мауи.
Майката взе огнена факла, освети лицето на хлапака и внимателно го разгледа.
-Как се казвам аз? – неочаквано го попита тя.
-Ти си моята майка, Таранга – беше краткият отговор.
Тогава Таранга протегна ръце, сграбчи момчето и го притисна в обятията си.
-Ти наистина си моят малък Мауи и аз те намерих отново. Ти ще бъдеш петият Мауи и ще те наричаме Мауи-тикитики-а-Тауранга – Мауи, който беше повит в косите на Таранга. Ще живееш тук със своите братя и ще бъдеш отново моето малко момче – изрече развълнувано Таранга.
Мауи беше буйно и непокорно дете. Дразнеше непрекъснато по-големите си братя. Когатопускаха хвърчила, неговото се издигаше най-нависоко. Когато играеха на гоненка, никой не можеше да го стигне. Когато хвърляха стрелички, стрелата на Мауи стигаше най-далече. Когато се гмуркаха, малкият издържаше най-дълго под водата. Мауи беше непринуден и естествен. Всички обитатели на горите му бяха приятели, защото беше усвоил езика на птиците и животните. Мъдрият Тама го беше научил на почти всички магии. Мауи можеше да се превърне в птица и да избяга от братята си, когато ги ядосаше. А те го мразеха открито, когато той си правеше хлапашки шеги с тях и им показваше колко са тромави и несъобразителни. Мауи не се вълнуваше особено, че братята му го мразеха на моменти, смееше се весело и отиваше да си играе с неговите приятели – птиците.
Единственото нещо, което правеше Мауи нещастен, беше това, че никога не беше виждал баща си.
Момчето беше наблюдателно и умно. Всяка вечер си лягаше на постелята до майка си и когато се събудеше сутрин, нея я нямаше. Прибираше се едва, когато нощта падне отново.
Един ден Мауи попита своите братя:
-Къде ходи мама през деня?
-Откъде да знаем! – отговориха в едни глас те.
-Вие я познавате отдавна и би трябвало да знаете.
-Тя може да ходи на север и на юг, на изток и на запад. Нейна си работа.. Изобщо не ни пука какво прави тя ! – беше неучтивият отговор.
Тогава Мауи разбра, че братята му никога няма да отговорят на неговите въпроси и реши, че трябва да намери сам отговорите.

Как Мауи се срещна с баща си

Една вечер Мауи си легна в топлата постеля до майка си и дълго се прави на заспал, докато накрая не чу равномерното И дишане. Таранга спеше дълбоко. Хлапакът се измъкна тихичко от завивките, взе красивата И фуста и престилката И и ги скри под постелята. След това затули с подръчни материали всички цепнатини по прозорците, от които би могла да проникне светлина.
Когато зората пукна, Таранга по навик се събуди, огледа се наоколо и като не видя светлина да се прокрадва от прозорците, заспа отново. По-късно се събуди пак. В стаята беше все още тъмно, но тя чу песента на птиците и разбра, че става нещо нередно. Таранга скочи чевръсто и разтвори капаците на прозорците. Навън беше слънчев, безоблачен ден. Паникьосана, тя потърси дрехите си, но не можа да ги намери. Затова грабна една стара наметка и хукна презглава навън. След нея крадешком се измъкна и Мауи.Не след дълго той видя как майка му се наведе и отмести слой земя, обрасъл в треви, а под него зейна огромна дупка. Таранга леко скокна вътре и сложи импровизирания капак обратно на мястото му.
Сега вече Мауи беше сигурен, че майка му прекарва деня си в Долната Земя. Той бързо се върна при братята си.
-Вече знам къде ходи мама през деня! – сподели Мауи. Тя прекарва деня с баща ни, в Страната на Сенките. Хайде да я последваме, братя мои.
-Какво ни засяга нас къде ходи тя? Да, какво ни интересува?! Ранги е нашият небесен баща и Папа, Земята, е наша майка – отговориха в хор братята.
- Тогава аз ще я последвам сам. Таранга е моята майка. Тя ни носи храна, приготвя ни я, прекарва нощта с нас и ни обича! Тръгвам и ще я намеря! – изплака Мауи.
Той взе фустата и престилката на майка си и се облече в тях. Пред учудените погледи на братята си, Мауи се завъртя, изтъня и в миг се превърна в прекрасен гълъб. Фустата блестеше снежнобяла на гърдите му, а останалите пера бяха оцветени в меките тонове на престилката на Таранга. Братята му нададоха възторжен вик, а гълъбът плесна с криле и полетя над дърветата към мястото, където Таранга изчезна. Само след няколко минути той отмести тревите и се шмугна в дупката , която води към Долната Земя.
Гълъбът летеше надолу и надолу. Използва течението на ветровете, които в крайна сметка го отнесоха до твърда земя и веднага се върнаха обратно нагоре. На Долната Земя не грееше слънце и ветровете не бушуваха. Растяха огромни дървета с гъсти сиви листа. Техните клони не шукваха и не помръдваха. Мауи кацна на по-долните клони на едно дърво с персимони (райски ябълки). В това време няколко души минаха край същото това дърво. Двама от тях седнаха под него. Бяха мъж и жена. Жената беше Таранга, а в лицето на мъжа Мауи веднага разпозна баща си, макар че никога не го беше виждал. Момчето-гълъбът откъсна с човка един плод и персимонът падна на главата на баща му. Таранга погледна нагоре, но не забеляза нищо.
-Сигурно някоя птица е изтървала този плод – реши тя.
-Не – отвърна бащата- просто плодът падна, защото е презрял.
Тогава Мауи откъсна и хвърли цяла клонка с плодове. Клонката падна върху майка му и баща му. Те скокнаха и останалите от групата се присъединиха към тях, защото бяха забелязали необичайно оцветения гълъб, Птиците в Царството на Сенките бяха безцветни или сиви.
Таранга и останалите започнаха да хвърлят камъни по бляскавата птица, за да я свалят от клоните. Мауи ловко избягваше ударите. Най-накрая, когато и баща му хвърли камък,, гълъбът скочи пъргаво на земята, отърси перата си, издължи се и се превърна в младеж с прекрасно наметало на раменете и бяла поличка, блестяща върху кафявата му кожа.
Таранга веднага го разпозна:
-Това не е Мауи-таха, първородният ми – каза тя. Не е Мауи-рота, вторият, нито Мауи-пая – третият. Не е и Мауи-уахо. Това е моят малък Мауи, най-младият син, Мауи-тикитики-а-Таранга – и майката прегърна топло момчето. Това е детето ми, което дойде от вятъра и вълните. Ти ще донесеш радост и мъка на света, ти ще засенчиш слънцето, Мауи, може би дори ще победиш самата Смърт.
Мауи застана пред баща си и баща му го благослови с магически думи, които вещаеха смелост и непобедимост до край.
Така Мауи, най-малкият, заживя щастливо с родителите си и гълъбите, които летяха над храсталаците бяха доволни, защото те вече не бяха безцветни и сиви, а блестяха в топлите цветове на престилката на Таранга.
Въпреки че всичко изглеждаше перфектно, Макеа-ту-тара, бащата на Мауи и Таранга – майка му, бяха тъжни, защото знаеха, че при благословията са били пропуснати част от магическите думи и сега Мауи никога нямаше да може да победи богинята на смъртта.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ... Как Мауи се сдоби с вълшебната челюст на баба си, Мури-ранга-фенуа.