автор: desert_inrose

Вярвам, ще е гиздава смъртта ми като слънце
когато ми подаваш златна ябълка,
мой душевадецо.
Чашите горчиви - колкото са -
ще глътна приживе до дънце.
Не ме жали, а дай ги всичките,
красавецо.
Тук поемам пътя си обратен от
опашката на изкусителната мъдрост.
Как някога послушах съскащ пратеник
и вкусих плод, приех и смъртност...
Върни ми някога блаженството,
отсъдѝ за мен според вините.
Давам ти душата си в наследство
преди да си я искал. Да, вземи я!
Води ме в утрините към небето,
съди ме и претегляй, да олеквам.
Във нощите ми давай питието.
Ангеле мой, сам си ми утеха...

---
*В българските вярвания Свети Рангел (Архангел Михаил) е възприет като ангел на смъртта - красив млад момък, който изважда душата (с нож или сабя) от тялото на човек, подавайки му ябълка или горчива чаша. Оттук идват народните му названия – душовадник, вадидушник. След като извади душата, светията я отвежда в отвъдното, където го очаква Св. Петър. Заедно премерват на везните греховете на душата. Макар да е нарамен с тежка задача, народните вярвания представят свети Рангел като състрадателен и справедлив. Смята се, че е глух, за да не чува жалбите на осиротелите. В съботата преди празника се прави Архангелска (Рангелова) задушница - една от най-големите през годината, което е в пряка връзка с представата за Свети Архангел Михаил като ангел на смъртта.