автор: Ambrouse

Очите й са тъжни, опръскани с умора
и разговорът не върви… какво да сторя?
Разбирам я, не й е лесно да работи там,
където всяка грешна стъпка е ужасен срам.

Дали пък да не пробвам да я понапия…
Не, умничка е тя и бързо ги разбира тия.
Държа се глупаво, и иде ми да се изям;
сваляч от мен не става – това го вече знам.

Обаче тук нещата са съвсем различни,
намесени са чувства гръмотевично епични
така че чувствам се принуден да я атакувам,
сърцето ми бумти, бумти, почти не чувам.

Но тя ме изпреварва, коса отметва и шепти:
“Прости, като пребита съм и страшно ми се спи”.
Тогава дяволчето в мен внезапно се събуди,
“С кого?”– попита то без много–много да се чуди.

Лицето й прекрасно мигом засия, засвети,
и аз готов бях вече да й посветя сонети.
“Шегата ти добра е, и някак си …гореща.
Какво пък… ще си легнем… все пак втора среща”.