автор: ladyinblack

Почти развидели, но още мрак е.
Хладнееща покойност ме облъхва.
Намятам на душата старо яке-
тъй преданна е в пътя си на влъхва.

Веднъж поне с грижовност да и`върна-
какво ли не видя и не опита...
Несетно от тъгите ми посърна,
подбиха и` се тежките копита...

На нищичко горката заприлича,
добре, че не е толкова суетна.
Гласът и`-неизпята песен птича.
Усмивката и`-лист от есен сетна.

До нея си присядам. При кого ли?-
Та всички спят в следунесна премала,
навлезли в нови сънища и роли,
цареят важно в тронната си зала.

Набират хъс и впускат се в дебати,
делят жени, богатства и държави.
Аз само акварелия разляти
сънувам и битувам си на яве.

Наивнинка оставам простодушна.
Как друга да съм? Хич не се и чудя!
В предутринна мъглица ще гушна
с копнеж в безсънен свят да се събудя.

*оштоутити „свестявам се“, утро, свежо начало /старобълг./

07.11.12