автор: apostola

Всяко раждане е утро
в дългия му ден-живот.
Нека идва с "Добро утро!"
бебето под този свод.

Тръгва то със плахи крачки
в утрото на своя ден.
Под крило на вещи врачки
ще порасне то пред мен.

Ще се радва на сезони
идващи един след друг.
И с познатите резони
ще оре със своя плуг.

И ще люби,и разлюбва...
Ще изгражда своя дом.
И ще мрази,ще се влюбва...
Ще се мъчи от синдром.

Ще посреща и изпраща
всяка радост,всяка скръб.
И настинка ще прихваща.
Ще лежи дори на ръб.

Ще живее със надежда
утрето да е добро.
И в главата ще се вглежда
за поникнало сребро.

Тъй денят му ще преваля
в края вечно устремен.
Залез слънце ще поваля
в хоризонта си червен.

И без силици останал,
на постеля ще лежи.
С мисъл в залеза се хванал-
този ден ще му тежи.

ИзморЕн накрай заспива
той под залеза червен.
Слънцето от там изпива
и си тръгва тих,смирен...