автор: ladyinblack

Трептикам, олюлявам се, завива ми се свят,
чезнея пируетно в предутринност ръмлива.
Дори и да нехаеш, красиво е да знаеш,
че бедността те прави единствено богат-
един живот започва, защото друг загива.

Листенце от дървото съм на зримия всемир.
Изящно самотнея в спектакълност последна.
Бълнувах огледално, но време е прощално-
отмива ме дъждецът-рисунка с тебешир-
магичната измамност най-после да прогледна.

Но как се изоставя познатия ми дом-
тревиците, застелени от кестени и шума...
Щом толкова обикнах-без тях дали ще свикна,
без кръчмата отсреща, в която пийва ром
кварталния несредник и не обелва дума...

Без птичата бъбривост в трънака сухоляв,
без флирта на ветреца с минаващите дами.
Отдавах свойта воля, вълнение и роля
в безжизнен периметър-на някакъв анклав,
далече от покоя безлик на същността ми.

Листенце съм, трептикам, завива ми се свят
от образи и липси, от мисли и посоки.
В несбъднатост хладнея, немея и чезнея,
но есента ме тласка към повика познат
в уютнинката тиха, където всъщност Бог е.


Милена Белчева
21.10.12
есенен бал