автор: perun

Платното е рамкирано и тегне на статива.
И все се дорисува – мазки се наслагват.
Един живот изстрадан с него си отива,
но колоритът верен вечно му убягва…

…Това е кръвната картина на живота ти –
с каскади кръвни клетки, с гейзерите плазма.
И всеки звезден взрив подменя цветовете ѝ.
А всеки тленен срив просмуква я с миазми.

Боите са на свършване, но… мазките валят:
забравени – в зачатъка, предизвестени – в края.
Усилията жертвени в „План „Б” ще изгорят.
На рамката ще кацне пеперуда в траур.

И левко-, тромбо- и еритроцитите,
и капилярите, и вените, и мощните аорти
ще бъдат паметник на прежно общежитие –
с ненужните му вече коти, квоти и комплоти…

* * *

Рамкирана, картината е още на триножника.
Решена в топъл цвят: от розово до виолетово.
Любувай ѝ се приживе: с финеса на художника…
…Преди да легнеш в пасбище зелено… на небето…