Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: acoustic
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14170

Онлайн са:
Анонимни: 436
ХуЛитери: 1
Всичко: 437

Онлайн сега:
:: fyon

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Ноември 2024 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЧадърът
раздел: Други ...
автор: LeoBedrosian

Вятър.

шума

Едра капка удря носа на мистър Копелдсон и той решава, че е крайно време да отвори избелелия чадър, останал от дядо му.

Сиви облаци,

влага

Старите спици изскърцват сякаш предсмъртен дъх излиза от мазна тролска уста. Палатката обгръща оплешивялото теме на мистър Копелдсон. Тъкмо спокойствието от възобновената сигурност облива с топлина трътлестото му тяло внезапен порив връща безнадеждността.

Свиреп вятър.

плющящи капки

Старият чадър изскърцва за последно, спиците обръщат посоката на дъгата си, а платнището разсърдено се отделя и полита като тъжен гарван. Две градски птици уплашено сменят своята траектория. Децата от съседната градина се скупчват около прозореца и сочат с отвратителни усмивки отлитащия плат. Всички вкупом изпиват своята порсия противоречиви емоции.

Само старият мистър Копелдсон, впил се с последната надежда в ненужната дръжка от дядовия чадър не си задава въпроса за смисъла на живота. Откъртва бетонните си крака от триста годишния лондонски паваж и тръгва към Темза.

Есенния вятър оплита сухи клони около ненужни амури по парапета на реката.

Водата е мъртво сива и безучастна.

Водата е безразлична към безмисления му живот.

Водата е студена

Водата е ...


Публикувано от alfa_c на 06.11.2012 @ 17:12:08 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   LeoBedrosian

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 5


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Ухание в октомври
автор: LeoBedrosian
87 четения | оценка 5

показвания 14592
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Чадърът" | Вход | 3 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Чадърът
от secret_rose на 06.11.2012 @ 19:04:28
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
" Откъртва бетонните си крака от триста годишния лондонски паваж и тръгва към Темза."

Да можех като него...


Re: Чадърът
от erka на 06.11.2012 @ 20:54:23
(Профил | Изпрати бележка)
Помълчах си просто, щото каквото и да кажа - Водата е...

Привет, Лео! :)


Re: Чадърът
от Hulia на 06.11.2012 @ 22:15:46
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/ul_paskaleva/index.html
Май зловещ край вещае всичко тук, или поне аз така схванах...