автор: LeoBedrosian

Вятър.

шума

Едра капка удря носа на мистър Копелдсон и той решава, че е крайно време да отвори избелелия чадър, останал от дядо му.

Сиви облаци,

влага

Старите спици изскърцват сякаш предсмъртен дъх излиза от мазна тролска уста. Палатката обгръща оплешивялото теме на мистър Копелдсон. Тъкмо спокойствието от възобновената сигурност облива с топлина трътлестото му тяло внезапен порив връща безнадеждността.

Свиреп вятър.

плющящи капки

Старият чадър изскърцва за последно, спиците обръщат посоката на дъгата си, а платнището разсърдено се отделя и полита като тъжен гарван. Две градски птици уплашено сменят своята траектория. Децата от съседната градина се скупчват около прозореца и сочат с отвратителни усмивки отлитащия плат. Всички вкупом изпиват своята порсия противоречиви емоции.

Само старият мистър Копелдсон, впил се с последната надежда в ненужната дръжка от дядовия чадър не си задава въпроса за смисъла на живота. Откъртва бетонните си крака от триста годишния лондонски паваж и тръгва към Темза.

Есенния вятър оплита сухи клони около ненужни амури по парапета на реката.

Водата е мъртво сива и безучастна.

Водата е безразлична към безмисления му живот.

Водата е студена

Водата е ...