автор: nellnokia

„И сенките ни тихо ще се слеят” М. Белчева

Когато си отидат тишините
и празнотата думите изпият,
изгубени и плахи в руините,
сред нищото ще се намерим ние.

След дългите мълчания – самотни.
След миналото – вече поумнели...
И в грешките си, този път по-смели,
ще си разпалим огън, вместо битки.

А после... може би ще оживеем
с изречените в тишината думи.
И сенките ни, стигнали тавана,
край огъня, тъй тихо ще се слеят...

И ще се молим в своето отричане
да се спасим... с едно почти обичане.