автор: apostola

По моя калдаръм -
забравен от любови,
ти влезе, като гръм
и в мене се зарови.

Ти влезе в моя дом
на тялото ми живо
и като глътка ром
преглътнах всичко сиво.

Сърцето ми взриви
с невидими куршуми.
Душата ми зави
с нечути нежни думи.

И разума ми спря
над мене той да властва.
Че гръд във гръд опря
и всичко в страст прераства.

Предадох се без бой
в минутата любовна.
И в слънчевия зной
познах любов върховна!