Търся нови, неизвестни подстъпи към храма
„Александър Невски” в делничната София:
греят, греят адски – в изстъпление от лъчезария –
кулите със златните кубета като апострофи.
На мощта на фината позлата в небесата
да завиди би могла и горестната ми душа.
Превърни ме, Господи, в особа знатнозлатна!
Само във въртопите на златна баня ще се утеша!...
…Златен блясък дай на взора с очила почернен!
Златен пясък щедро разсипи в косите изсветлели!
Златно пак сърцето остави, а грозните каверни
с точните обеми злато запълни: да не прелеят!
Нека само златен прах да вдишвам и издишвам!
Нека само златен теч да утолява жаждата ми сито!
Нека само златни гозби и мезета да ми сипват
и със златна нимба словото ми в космоса да скита!...
* * *
Светят стройните кубета с кипналата си позлата.
Златно пламъче – безпомощна се рее моята душа…
…Направи ме златен, Боже! От масивно злато!
Даже и да искам страшно силно – да не мога да греша…