автор: Albatros

Един колан със фини жартиерки,
чорапки, леко мрежести отпред –
ти идеш пак с опасните си мерки:
деветдесет – шейсет – деветдесет.

Карл Лагерфелд дори с такава гърла
не е мечтал за слава и престиж.
А аз за теб готов съм да се хвърля
от кулата на Айфел във Париж.

От двете ти отнесени зеници
направо губя говор, ум и цвят –
из мен летят не прелетните птици,
а сякаш млади кончета пръхтят.

Отмяташ ти косици с жест потаен –
над мен струят масури светлина.
О, Господи!... Живот един – назаем,
ми дай за тази дяволска Жена!

Ще си я нося – цял живот – до края.
Ще си я гледам – цвете из роси.
Жената, със която стигнах Рая,
помилуй ми я, Боже, и спаси!