И както винаги неделята е ден за размисъл-
една заслужена почивка на душата
от съботния Арахангелски катарзис,
разпънал ни на кръста сетивата,
позастарели, закалени и обръгнали
на бурите и вихъра на делника.
Да си я съберем, раздадена, преди да тръгнем
към чакащия ни на прага понеделник.
Защото душата е крехко нещо, нищо че,
говорят, че е страшно оцеляваща,
издържаща на липси и пресищане,
изкачваща се и от високо падаща.
Защото тя сме ние и е нужна-
пияна, трезва, но за носене удобна,
чувствителна, до дъно изтърбушена,
различна, ала винаги себеподобна.