автор: heartfelt

И само нощем съм себе си -
когато съм сам -
тогава дишам…
И пиша,
макар да знам,
че всъщност всичко е плява,
подета от вятър,
че всичко пак си остава
глупав театър
и нищо няма да бъде
тъй, както беше…
Което имах, го няма -
мигът летеше…
Което имам – ме топли…
Ала по време
на тези лунни нощи
желая тебе…