автор: Rodenavlotos

Аз се изгубих още някъде в началото
на път, не водещ никъде, към нищо.
А бях, преди да тръгна, цяла
и даже другите със себе си насищах.
Но себе си не можех да заситя
със ничие запълващо присъствие
и сладостта на медените пити
едва докосвах със крадливи пръсти,
а толкова обичам да похапвам сладко...
И тръгнах по следите на пчелите,
ала пчелите никога не търсят гладкото
и всичко им е скрито и покрито...
И тъй, изгубена във търсене на истини-
чии? защо? но явно не и моите,
и малкото от себе си разплисках
и се залутах безпосочно по завоите.
Пчелите си останаха далече,
а може би изчезнал е видът им.
Събирам се за сетен път, но вече
не търся нито жилото, нито меда им.