автор: barona_36

В града, във който често Христо Фотев
гуляеше с настървените музи,
аз идвах, стиснал в шепи две-три ноти,
щастлив, недосегаем или гузен.

Отдавна тук жените с поглед влажен
на карта слагат моята природа.
Когато тръгват призори по плажа
след тях валят заявки за разводи.

Те въздуха усукват от въздишки
и пясъкът настръхва жълта кожа
под стъпките им със които пишат
писмо до мен - вселенския велможа.

Аз ги разчитам. Имам странни свойства.
След думите им нещо се обърква:
страхливците посягат към геройства,
неверници заклети влизат в църква.

И аз дори замлъквам, но във мене
порокът всеки свян до кокал свлича.
Момичетата тук сънуват денем,
а през нощта безпаметно обичат.

И тъй след Фотев моят стих суетен
изглежда като приказка за слепи.
Обикнатият с ярост от морето
Жените на Бургас държи във шепи.