автор: kanape

Гората вече знае нашата тайна
и сърцето сега си отдъхва.
Извиках името ти под вековен дъб
и ехото ми върна аромат на бор,
премесен с нотки на изсъхнали листа
от чакане на стъпки идващи за теб.
*******
Открадната вечеря и забравени неща
от теб ме питат докога
ще бъдем сенки скрити в мрака.
*******
Късче лед топи се от пакетче чай,
згушено във ъгълчетата
на тайна с дъх на грях и изгрев.
******
Истината беше в ъгълчетата на чаша с чай
изпита с мен признавайки си тайни
за порочни мисли.И борех се със себе си
да спра да търся устните ти скрити в мен.
Желания докосват се в ъгълчетата
на чаша с чай,разбъркана с топлината
на твоето утро сгушено в мен
като ъгъл без край!
*******
Разбърках те,без да поглеждам надолу,
пяната беше пухкава като теб,
докато захарта се се опитваше да се бори
със силата на тежестта си и потъваше
към дъното на спомена за ментовото лято.
Преглътнах и минах на Йегермайстер,
а ти търсеше фрапето си
с огледалото за обратно виждане
някъде по пътя на раздялата.
Сега ти гониш.