ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: darya
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14139
Онлайн са:
Анонимни: 610
ХуЛитери: 0
Всичко: 610
Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Децата ми играеха в пръстта
със кофички, лопатки и дараче. Забиваха напречно клон кръстат,
до него камък, пръчица, петаче.
Ограждаха ги - мислена стена -
да пази от нападки и от хули.
- Това е, мамо църквица една.
- Джамия е.
Небето се притули
и аз усетих нежни капки дъжд...
под свода на мълчанието тежко.
Един в душата ми извика "дръж!"
а друг се пусна.
Смислите човешки,
очите на момичетата...
Аз.
Народите. И вярата им. Мрака.
Реликвите - изринати без глас,
светините - от майките оплакани.
Виделината... в капчица роса
по скъсаното листче от лозница
и горе в ничията Полоса -
една безименна, безгласна птица.
Кое ли я държи над свода син,
над хорските омраза и несрета...?
Навярно в нея всичко е Един
изгубен свят, за който не милеем.
Навярно тя от висния си взор
не вижда границата по земята.
Децата ми - един човешки хор -
не знаят още колко ще си патят
заради тази песен - ничий Храм,
която от калта си днес издигат.
Но, Боже мой, аз няма да ги дам.
На никого. Омразата ми стига.
И вдигнах длан. В очите ми - сълза.
С един замах и църква, и джамия
поеха към онези небеса
които раждат мнимите светии.
И в падината, в детските очи
положих розов храст, и го погалих.
- Полейте го! И всеки да мълчи!
Той не е турчин, българин, вандалин,
той няма храмове, и в него не звучи
ни благослов, нито езан, ни вяра.
На този чернозем ще разцъфти
без граници човешки. И без мяра.
Без минало. Без бъдно. В тишина.
И който го приема - ще остане.
На таз земя, и в тази светлина
ще кълнат само истини без рани.
Погледнаха ме... с детска простота.
Усмивки се разляха по небето.
А аз... частичка малка, от света
познах доверието на сърцето.
Публикувано от hixxtam на 02.11.2012 @ 15:18:38
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 23
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1310 четения | оценка 5 | показвания 115831 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Приказка за вярата" | Вход | 26 коментара (65 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Приказка за вярата от krasavitsa на 02.11.2012 @ 16:59:42 (Профил | Изпрати бележка) | Да, Меги. Мними светии и светини, фанатизъм и после - омраза.
Макар и истината понякога да боде, нека се грижим за нея, докато разцъфти.
@--;--- |
Re: Приказка за вярата от zaltia на 02.11.2012 @ 20:32:50 (Профил | Изпрати бележка) | Страхотен стих Меги....
Прегръщам те момиче!!! |
Re: Приказка за вярата от anonimapokrifoff на 02.11.2012 @ 16:18:17 (Профил | Изпрати бележка) | Хубаво е, Меги! |
Re: Приказка за вярата от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 02.11.2012 @ 15:50:50 (Профил | Изпрати бележка) | Не може там където има вяра да няма любов. Останалото е безвремие, безхаберие и липса на смисъл. |
Re: Приказка за вярата от Boryana на 02.11.2012 @ 15:45:53 (Профил | Изпрати бележка) | Поздравявам те и ти се възхищавам, Меги!
Дано мъдростта ти не е родена от болката и омразата, която ти "стига"...
Опасявам се обаче, страхувам се, че е така... Но ти си намерила ключа. Ще цъфне розовият храст и ще е един за всички!
Браво!!!
|
Re: Приказка за вярата от ulianka на 02.11.2012 @ 15:22:46 (Профил | Изпрати бележка) | И който го приема - ще остане!
!!! |
Re: Приказка за вярата от Milvushina на 02.11.2012 @ 16:47:35 (Профил | Изпрати бележка) | Това е пореден случай, в който много ми се иска да кажа какво мисля за написаното от неб и направо дар слово ми се губи. Дойде ми на ум как майка ми и една нейна приятелка от детството й се шегуваха, че на едни жени проблемът им бил с мъжете им, а на останалите - че нямат мъже. Едно е добре, друго е зле, Меги. Всекиму различно.
Преди да сме християни, сме най-вече хора. Лесно и удобно е да забравим това, когато на силните на деня им изнася. Хубаво е, че успяваш да не позволиш на ветровете да те отнесат.
Няма конкретна връзка с творбата ти, но да споделя за стих от песен, която слушам понякога. "Поклони се на войната, наречи я религия." |
Re: Приказка за вярата от daro на 02.11.2012 @ 17:27:43 (Профил | Изпрати бележка) | Доверчиво приседнах и се порадвах на тази приказка.;)
И все пак, в нея има мъничко вяра - тя стига!
Меги, кажи ми, как без идея за бъднина ще приложим в отговорност, настояще?
Не е ли имено тя, която дава основание за раздяла с минало без омраза?
Сега все още очите искат да видят зримия олтар, защото носят по наследство или
принуда, клетвеност.
Неотлъчност е нужна, за да се съхрани невидимия олтар и да се предаде на света за бъдеще. Казвам го с най-чистата си простота - усмивката.
:) |
Re: Приказка за вярата от starozagorez (peterpentchev@yandex.ru) на 02.11.2012 @ 17:29:30 (Профил | Изпрати бележка) | Поздравления!
Прозвуча ми като една много дълбоко обмислена моя разгърната Пе(т)рушинка! Почти любовна лирика!:)))
Щастие и успехи!
|
Re: Приказка за вярата от vladun (valdividenov@abv.bg) на 02.11.2012 @ 20:10:21 (Профил | Изпрати бележка) | Но вярата не носи кипи,
чалми и калимавки –
Голгота е самотен сипей,
а в Мека лазят мравки.
Чуй, вярата е зов, извиращ
с таланта на поета
от дълбините на всемира
в очите на детето.
:))) |
Re: Приказка за вярата от Jenia (jivkova@hotmail.com) на 02.11.2012 @ 17:36:54 (Профил | Изпрати бележка) | много ме развълнува! Ако можеше всички хора ад са като теб! |
Re: Приказка за вярата от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 02.11.2012 @ 18:36:08 (Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | С много силен заряд е съдържанието на стихотворението ти, Меги. Събужда размисли. И понеже без вяра не можем, и понеже сега много се говори за Апокалипсис и религии, който не е точно разруха, а Откровение, Разкриване на някаква истина, би било наистина Възкресно, ако за всички стане ясно, че религията е една. И тя наистина да стане една. Толкова омраза е насадена в хората само защото наричат Бога си с различни имена. А какво значение има името? Вместо да смиряват и обединяват религиите разделят. Защо са ни тогава? Много ми хареса жеста с посаденото розово храстче върху строежа на децата, за който те говорят с различни имена и който ги разделя - Храм, Джамия... Розата ги обединява. Обич е този розов храст. Обичта е тази, която обединява. За мен това е важно - безусловната обич. Деля хората не по вяра, не по език, не по националност, а на готини и кофти. :-) И ми е достатъчно.
Поздравления, че успя да измъкнеш толкова думи от мен! :-) |
Re: Приказка за вярата от mariniki на 02.11.2012 @ 22:41:15 (Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/ | така ме развълнува...
няколко пъти прочетох... и пак не зная какво да кажа...
освен... че съм очарована и впечатлена...
Меги, прегръщам те.. |
Re: Приказка за вярата от yotovava на 03.11.2012 @ 04:07:47 (Профил | Изпрати бележка) | Едно простичко Браво от мен - за друго нямам думи!
http://www.youtube.com/watch?v=B4CRkpBGQzU |
Re: Приказка за вярата от traveling_musician на 03.11.2012 @ 12:05:16 (Профил | Изпрати бележка) | Страхотно е, Меги!
Вместо коментар ти пращам една моя песничка - химера за оцеляването на любовта... Текстът е на на поета Димитър Христов.
http://www.youtube.com/watch?v=LW_chRgMoWI |
Re: Приказка за вярата от Ufff на 04.11.2012 @ 07:55:18 (Профил | Изпрати бележка) | Машалла!
Разсекретено.
{} |
Re: Приказка за вярата от Caniko на 16.12.2012 @ 16:52:13 (Профил | Изпрати бележка) http://caniko-cania.blogspot.com/ | Здравей,
В тези дни на зимното слънцестоене навред по нашата планета малки и големи, бедни и богати, бели, черни и жълти отпрявят молитви с надежда за ново начало. И тази вяра е най-силният обединител, защото Творецът е един, макар и с много имена.
И нека бъде Светлина в душите ни!
:-))) |
Re: Приказка за вярата от libra на 07.05.2013 @ 13:17:09 (Профил | Изпрати бележка) | прекрасен стих
и честит рожден ден талантлива secret_rose, здраве и късмет във всичко и не спирай да пишеш, защото го можеш :) |
Re: Приказка за вярата от pastirka (prestizh@abv.bg) на 10.05.2013 @ 14:33:16 (Профил | Изпрати бележка) | Невероятно силно, впечатляващо стихотворение! Наистина звучи като притча! Нека храмовете не ни разделят, защото всички сме равни пред бога! "И който го приема - ще остане"!!!
Радвам ти се! |
Re: Приказка за вярата от hristam на 18.05.2013 @ 11:57:11 (Профил | Изпрати бележка) | Да! Творение, след чийто прочит мълча възхитено... |
Re: Приказка за вярата от Heartfelt на 24.05.2013 @ 15:40:45 (Профил | Изпрати бележка) | Аплодисменти!!! :) |
| |