автор: Rodenavlotos

Осъмвам в бялата премяна на надеждата,
че нещо хубаво в деня ми ще се случи.
Например- ще изсъхне тази кукувича прежда,
която пълзи около стеблото ми и суче.
А висналият над прозореца ми облак,
ще изцеди дъждец- да напои душата ми,
да поизглади ръбовете й, да я заобли
от грапавите спомени на лятото,
които безуспешно се опитвам да удавя
в морето, по средата, на дълбокото.
Опитвам се, но някак не успявам
и търся убежище на бурята в окото,
в което на спокойствие да ближа раните
от чувства, до оголен нерв обрулили ме.
А роклята, в която бях обичана, съдрана,
нелепо се зеленее между дюните.
И крива е усмивката на утрото, но има я,
помежду гримовете ми и четката за зъби
и му рисувам с тях едно лице на зима-
усмихнато, с единствен зъб нащърбен.