автор: galipolia

Есен чорлава и боса
стъпва по килимите.
Тя тревожи бледите треви,
че след нея иде зимата.

Цигулката в звъна си искрен
потръпва в плач.
Колко много дни и нощи минаха
и сега настъпва тежък мрак.

И престъпва есента
бавно по поляните.
С плахи ала сигурни крака
пак ще дойде отчаяние.

После зимата ще се развихри
и ще обладае с преспи милите
и премръзнали ята от гарвани
ще заграчат грозно по комините.