автор: Ray_Jay

Истината понякога е толкова трудна за преглътване и наново изживяване,
че ние хората си избираме "духовни практики", и всевъзможни начини, и начинче-та, за да забравим кои сме... Кои сме били или бяхме, стремейки се към нещо, което през цялото време е "тук и сега", на една ръка разстояние! Но е по-лесно да вярваш, в измислени кули и приказки за далечни царства, принцове, и принцеси, които женели се "Алхимично"...Отколкото самият ти да си организатор на тази сватба...Защо уви, ако организираш я ти, казват, трябвало с цялата помия от двореца, да се справиш, да подмениш, дори пердетата, да стоялите дълго време затворени помещения, проветриш... А това оказвало се твърде болезнено!
Та, предпочитали хората да живеят в "Заблуда", която нарекли истина! А Истината, наричали "фантазия" и все за нея разказвали, правейки я така, все по-далечна и отдалечена, от тях самите, и все по-замърсена, с всяка изричана дума! Защото само Носителят на Словото и Повелителите, имат правото, да изричат някои думички, без да ги омърсят, а напротив, правейки ги по-изпълнени със Светлина, и Сияещи... Но кой знае, аз съм май поредният човек, предпочитащ да вярвам в измислици, вместо да живее в Истината, защото, ако направя второто ще постигна Освобождение, загубвайки тотално, даже идеята за никакво спасение...Но май ИСтината и Заблудата, бяха страните на 1 и съща монета, която толкова дълго сме подмятали, че сме забравили, че тя изобщо не съществува, и никога не съществуваше, но с идеята за нея-ние я превърнахме в реалност!!!