Сънуваше я всяка нощ градът -
узряла, пищна, сладостна и цветна.
А сутрин страстите да охладят
му идваха на помощ дъждовете.
Той влюбваше се в топлия нюанс -
оранжево, кафяво, жълто-златно...
Такава нежно-топла беше тя,
способна да е майка за децата му.
И щеше да ги храни с плод и мед
и всеотдайна и безкрайно страстна -
жена до най-последния процент!
Не инфантилно скучна, а пораснала.
Със жадни устни стисна грозд узрял
от сладкия и сок да се накваси.
Какво ли по-красиво от това -
градът се потопи във есента си.