автор: osi4kata

Здравей, Гароне! Забравихме се, ей! От известно време насам се опитвам да нося няколко дини под една мишница и вярвам си наясно колко сложна операция е тази...
Противно на всички очаквания, аз не затворих вратите на училището, а само внесох някои промени – сега приемът за здрави деца е платен и с предварителен тест за интелигентност. В края на краищата, аз не съм дабъл на Майка Тереза и не мога да бера безвъзмездно гайлето на хорските разюздани отрочета. Приетите ученици са с АйКю доста над средното и се надявам личните им истории да не стават обществено достояние. Струва ми се, че единствената грешка в предишната ми практика е че обремених допълнително децата със Синдрома на Аспарагус, които по рождение са отвратени от света на другите, сиреч – от така наречения Нормален Свят. Според моите наблюдения, аз съм на път да се закълна, че нормалният свят е другаде.
Едно от нещата, които ме озадачава е свързано с теста за интелигентност. На практика се оказа че децата, които с нищо не изпъкват на пръв поглед са значително по-интелигентни от всеобщите любимци. За мое огромно огорчение, двете ми по-големи деца са с АйКю малко над средното, като Дивна води в класацията, а Алеко – въпреки дарбата си към чуждите езици е отподире. Папагалското дърдорене няма нищо общо с интелекта, май.
По този повод искам да ти разкажа кратка историйка...
В групата на Алеко, която се състои от шест здрави деца и шест деца със Синдром на Аспарагус, учи Джей Остин – дребно, свито дете, което през голяма част от времето си не живее на тази земя, дет‘ се казва. Та, един ден учителят по География пристигна задъхан при мен, размахвайки някакви листове и оживено ми заразправя как докато течал урока му, той забелязал, че Джей пише нещо много задълбочено, както винаги. Приближил се и надникнал с периферно зрение и тогава видял, че малкият попълва тест за интелигентност. Ние не караме дацата с Аспарагус да правят това, не че ги подценяваме, а просто не искаме да им навлизаме в пространството по този повод. Приемът за тях е свободен и цялата програма е съобразена с тях Но слушай сега какво се случи – Мистър Фитцджерълд остави теста на бюрото пред мен, прелисти го бързо, докато стигне до последна страница и там се мъдреше резултатът – АйКю 199. Казах му, че това е невъзможно и че дори АйКю-то на д-р Евангелос Кациулис е по-ниско (198), а никой не му е чупил рекорда през последните 10 години. Фицджерълд се засмя кратко и отвърна, че няма никаква грешка. Та, такива ми ти работи... Совите не са това, което са (реплика от стар филм –«Туин Пийкс»).
У дома нещата са долу-горе същите с тази разлика, че със Сузи сме първи дружки. Иван продължава да се държи хладно с мен, почти нямаме физически съприкосновения и сега съм наясно, че той просто си е търсил повод да се обиди, а нападките ми по адрес на малката са му дошли дюшеш. Предполагам, че съм му втръснала вече, малко ли години минаха... Не съм му искала обяснения, правя се на чукната и продължавам напред. Достатъчно съм заета и не ща да се впускам в анализи. Няколко пъти се виждах с Виктор, не по служба и си изкарах доста приятно. Без ангажименти и без обещания – на този етап от това се нуждая.Не бих нахлузила девствен пояс при условие, че съм здрава-права и всичките ми функции протичат безотказно.
Близнаците растат бързо и точно в този момент се упражняват в стенопис недалеч от мен – стените на стаята ми са изпъстрени с причудливи фигури. Днес е събота и довечера пристигат Настя и Валентин Фьодорови с момичетата. Най-накрая се наканиха да ни посетят, но не знам дали това е най-подходящия момент. Усещам как основите на семейството ми се клатят, а аз още нямам никакъв план за спасението му. Дивна и Алеко прекарват по-голямата част от времето си на училище, а след това директно се отправят към къщето на баща ми, където дори преспиват напоследък. Сълзица обикновено е с тях, но в редки случаи посещава и баба си. Мила е у дома по дванадесет часа на ден, за да се грижи за близнаците, а след това ги поемам аз. С изключение на съботите и неделите, когато аз съм по цял ден на тяхно разположение. Чудя се защо не си наема една «нани» за събота и неделя вечер – имам нужда да излизам все пак. Иван доста често остава в офиса си до сутринта и подозирам, че не е сам ( задължително се радва на женско присъствие). Никой не работи по 24/7 без почивка, както знаеш – толкова приятна работа няма!
Скъпи Гарончо, тази вечер ще се съберем всичко у дома, послучай пристигането на семейство Фьодорови и ще се правим, че всичко си е по старому, сиреч – наред, а после ще се приберем всеки по спалните си и аз ще остана сама със себе си и ще се моля някой от моите призраци да се появи. Намирам се на прага на кризата, наречена Средна Възраст, а нямам желание да прекрачвам този праг. Искам да се забавлявам и да ми е хубаво!
–Мони, Коки! Искате ли да яздим днес? Ще накарам Грег да ви разходи с понитата, а аз ще яздя Елеонора Червената. .. Грег поддържа конната база сега и води курсовете по езда. Той живее във фермата и днес е тук със сигурност, рано сутринта видях старото му Чероки, паркирано до конюшнята...
Мони и Коки оставят маркерите си като по сигнал и започват да се шматкат радостно около мен. Хващам ги за ръце, отвеждам ги до тяхната стая и ги намъквам в жокейските костюми, после самата аз се обличам, а те ме чакат в кухнята и нагъват понички . От Иван няма и следа, още не се прибрал. Часът е 10.45.
Петнадесет минути по-късно звъня у баща ми, отваря ми Мила – усмихната като слънце и аз мислено ѝ завиждам за момент, защото тя е постигнала в живота си всичко, за което мечтае. Иначе няма да може да се усмихва така... И искам да си ударя два шамара заради това, че и мечтите ми не са «като хората» – някога мечтаех да съм въшлива от пари .. е, сбъдна се, но се оказа, че не е достатъчно. Поне за мен. Виж, за Голямата Сълзица е достатъчно! Кръстосала е едри кълки, нарисувала се е като клоун, надула е джуката и флиртува с баща ми. Сварвам ги да пият сутрешно кафе на верандата, а децата закусват в кухнята и вдигат олелия до Бога. – Я, Рени! - цепи се Сълзица, като да не ме е виждала с години. – Иван събуди ли се, че ми беше обещал да ни води със Сузи на пазар, имам липси в гардероба си!? Промърморвам нещо от рода на «Иван излезе..» , целувам баща ми по бузата и пускам близнаците в кухнята да се натъпчат и с макарони. После се отпускам на канапето до Мила и тя ми сипва кафенце. – Дойдох да питам децата дали не искат да пояздим малко заедно.. – казвам аз след първата глътка. Баща ми моментално прегръща идеята за яздене и аз виждам в това една добра възможност да остана насаме с него. Мила и Сълзица не си падат по коне, а децата яздят понитата по друг маршрут и с инструктора.
Малката Сълзица любезно отказва предложението ми – татко ѝ и бил казвал, че краката на момичетата се изкривявали, ако яздят преди да станат на четиринайсет, тя щяла да ходи с «маминка» на пазар... Бъзвам я леко, че преди четиринайсет не е хубаво да си надува и горната устна и тя се прави, че ме е разбрала. Дивничка и Алек тръгват с нас, Мила остава да домакинства, а Сълзица се опитва да се свърже с Иван, но не ѝ се отдава. Иван не си вдига телефона. – Е, ще накараме Ричи да ни пусне до града – казва тя с леко съжаление. Ричи се оказа костелив орех! По-жив е от всякога. Тъй, както е тръгнало - може да надживее половинката си. Сълзица е лишена от шофьорска книжка, тъй като я пипнаха да кара пияна на кирка.

Скъпи ми Гароне, аз и тате яздим рамо до рамо и си говорим. Баща ми е моят най-добър приятел днес. Баща ми знае, че нещо не е наред, защото ме познава така, както познава себе си. – Рени, казва ми той, мисля че е време да си починеш. Ние сме тук и няма да оставим децата на произвола на съдбата, грабвайте се с Иван и идете някъде за месец-два. Починете си, останете насаме, преоткрийте се! Ние с майка ти нямахме тази възможност. – Тате, отговарям му, Иван не се прибира нощем, не живее с мен. Не иска да ме види, камо ли да остане насаме с мен за толкова време. – Ти затова ли се свираш по хотелите с полицая? – пита баща ми най-безцеремонно и тогава аз се разплаквам. Виж какво, момичето ми, щастието е състояние на духа и това състояние се правокира само с любов. Ако смяташ, че не обичаш някого дотолкова, че да му изтърпяваш капризите и временните залитания, по-добре бягай далеч от него. Иначе ще се разболееш..
После тате млъква и пришпорва коня си напред.