Когато щъркелът на гости бил
при своята посестрима - кумица,
похапвал той и винце пил
и канел дружелюбната лисица
на гости да му дойде също
и тъй - в приятелство присъщо
задружно те да си живеят
и песни радостни да пеят.
Засмяла се лисицата в някаква забрава
и с много такт му казала тогава
да слага плитки съдове за нея,
добавяйки:"Тогава ще ти пея!"
Разбрал приятелската забележка гостът
и рекъл:"Нека да е тостът
за нашето красиво разбирателство,
подхранващо едно добро приятелство!"
И дълго двамата се смели,
а после весело попели,
разбирайки, че на живота красотата
извира щом познаваш добротата.