автор: ladyinblack

"...Истина е, времето лекува.
Но нямам във аптечката си време.
Пътищата просто съществуват –
какво, че няма кой да ги поеме?!" атом


Разбирам твърде малко от живота,
от разни философии и школи.
Но някак имам слух за вярна нота
и тя за петолиние не моли.

Не знам все още пътя в лабиринта,
но и заобиколно-изход има.
И аз надбягвам карми, но след спринта
разбирам, че вината е простима.

Логично е до болка битието-
приел и пак отдал, пито-платено.
Изтлява всичко живо под небето,
защото и от тленност е родено.

Да знам кога, какво и кой е писал
е бреме- щом завесата не вдигна.
В единността безкраите какви са
не ми е ясно, стига да я "стигна"...

Не бързам, вярно, пак времеусловно
и земното все още ме привлича!
Ала трептика чувство предлюбовно
и истинност единствена предрича...